Големият брой карстови форми, сложната геоложка история, климатичното и хидроложкото разнообразие са сред основните фактори, допринесли за голямото богатство и разнообразие на родопската пещерна фауна. Първите биоспелеологични проучвания в Родопите започват акад. Иван Буреш и негови съмишленици в началото на ХХ век. През юни 1924 г. сътрудниците на Царските научни институти Делчо Илчев, Ненко Радев и Пенчо Дренски предприемат пътуване из района с цел изследване на пещерите и тяхната фауна. Те проучват Харамийската дупка при с. Триград, Ледницата при с. Гела, Челевешката пещера при с. Орехово и две други пещери при Чепеларе и с. Проглед. Година по-късно Ненко Радев и Михаил Аджаров изследват Сухата пещера и Лепеница при град Ракитово. Последната е посетена отново през 1927 г. от акад. Буреш и д-р Дренски. През 1932 и 1933 г. Нено Атанасов и Димитър Папазов правят биоспелеологични проучвания в Новата пещера при гр. Пещера, след което близо тридесет години пещерната фауна в Родопите остава извън полезрението на българските зоолози. Тласък в развитието на биоспелеологията има в средата на ХХ век, когато започва дейността си ново поколение биоспелеолози в лицето на Петър Берон, Христо Делчев, Васил Георгиев, Владимир Бешков, Стоице Андреев и др.
Само част от безгръбначните животни, наречени троглобионти и стигобионти, са приспособени за живот в родопските пещери и не се срещат извън тях. Към тази екологична категория спадат представители на различни животински групи
– бръмбари, стоножки, паяци, мокрици, мамарци, охлюви и др. Те се различават от останалите животни най-вече по липсата на очи, пигмент на тялото и по издължените крайници. Троглофилите са също до голяма степен привързани към пещерната среда, но обикновено се срещат и извън нея.
