Аладжа манастир е средновековен православен манастир, разположен на около 20 километра източно от град Варна в България. Той е известен със своята красива крепостна архитектура, която включва изкуствени скални пещери и стаи, издълбани в скалата.
Манастирът е построен през XIII век, по времето на Второто българско царство, и е бил използван като религиозен център и като убежище по време на турско нашествие в България. В архитектурата на манастира може да се видят много средновековни елементи като крепостни стени, кръгли кули, арки и резбарии върху камъка.
. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образували се в меките варовикови седименти върху почвата на някогашното Сарматско море, покривало територията на Югоизточна Европа преди около 12 милиона години. Първоначалното християнско име на манастира не е известно. Името „Аладжа” е от персийско-турски произход и означава „пъстър”.
Историята на Аладжа манастир
В историческата литература е установено, че нейният произход е свързан с възникването и разпространението на християнството – известно е, че пещерата е основен символ в най-големите мистерии на християните – Рождението и Възкресението на Христос. Това обяснява наличието на пещерни жилища в дейността на отшелниците и раннохристиянските монашески общности от 4-6 век, а скалните манастири през Средновековието са само последователи на тази древна традиция.
Можете да чуете, че скалният манастир край Варна е бил част от огромен комплекс от 500 манастира в североизточна България. Това е свързано с разпространението на исихазма – през 13-14 век във Византия и България.
Парк Аладжа манастир
Скален манастир
Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, където ясно се различават най-важните помещения – манастирския храм, параклиса, църквата за заупокойна молитва, криптата, кухнята, трапезарията, монашеските килии и икономически области. Те са разположени на две нива сред високите близо 40 м варовикови скали.
В западната част на първо ниво, до посетителската стълба, се намира манастирската църква. В средата на източната стена се вижда малък олтар. Подобно на други православни църкви през Средновековието, тя е украсена със стенописи, но лесният достъп до нея логично определя бъдещето й. Запазени са фрагменти, но трудно се разпознават по стените.
В средната част на източната стена (в олтара) е разположена фигурата на Богородица. На пода на църквата има каменна стълба, която през тесен коридор води до останалите помещения на първото ниво. В края на стълбището започва друг коридор, където са запазени шест монашески килии. Те бяха отделени един от друг и от коридора с дървени стени. В стените ще видите малки ниши, където монасите са държали икони.
Накрая се влиза в широко помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана малка полукръгла ниша. Малките отвори в центъра на тавана показват, че тук също е използвана дървена преграда, разделяща пространството на две части. В западната част (с нишата) е била кухнята, а в източната – трапезарията. В него се съдържа известна символика, която се дължи на „Тайната вечеря“. Източно от трапезарията по къса рампа се достига до малко помещение, чиято основна част липсва. Полукръглата лицева страна на източната стена, както и ориентацията изток-запад свидетелстват, че това е малка църква.
Второто ниво на скалния манастир представлява само по-голяма ниша, където е параклисът. Това е единственото запазено тухлено помещение в манастира. На около 800 метра северозападно от манастира, скрити сред гъсти шубраци, има група пещери, която е разположена на три нива. Наричат ги „катакомбите“.
“Легендите на Аладжа манастир”
Днес Аладжа манастир е национален културен паметник и е открит за посещения. Това е един от най-популярните туристически атракции в България, който привлича много посетители с интерес към историята и архитектурата на България.
