Увод
Източни Родопи, разположени на изток от Западни Родопи и на юг от Горнотракийската низина и долината на река Марица, представляват уникален регион, съчетаващ разнообразна природа и богато културно-историческо наследство. Този сравнително нисък планински масив, с най-висока точка връх Орлица (1483 м) в Гюмюрджински Снежник, предлага разнообразие от морфологични особености, които позволяват разделянето му на три части. От север на юг се наблюдава постепенно увеличаване на надморската височина, което обуславя разнообразие в климата, растителния и животински свят. Източни Родопи крият в себе си множество тайни и загадки, свързани с древни цивилизации, природни феномени и уникални екосистеми.
Източни Родопи се простират – на изток от Западни Родопи и на юг от Горнотракийската низина и долината на р. Марица се простират Източните Родопи.Те са значително ниски. Най-високата им точка е в.Орлица (1483 м ) в рида – Гюмюрджински Снежник.Морфографските особености дават възможност да бъдат поделени три части. От север на юг се проследява постепенно увеличаване на надморската височина.
На изток от седловината Три камъка се простира масивът Гюмюр джински Снежник с най-висок връх Орлица (1483 т) на територията на Гърция и вр. Вейката (1463 m) — най-южната точка на България. Източно от тях билото се понижава до седловината Маказа (690 m). На север, в началните притоци на р. Къзалач се намират руини от стари крепости и живописните села Чакаларово, Шумнатица, Кирково, Дрангово. Районът е известен като ловна зона. Източно от прохода Маказа се простира дългият и силно разклонен Мъгленишки дял с най-висок връх Коджаеле (Ветрен, 1266 m), който е интересен обект за туризъм. В околностите на с. Гугутка са разкрити 4 мегалитни паметника — долмени, и развали¬ни на църква, а до с. Бели дол се издига средновековна крепост, наречена Бяло кале. Тук са намерени монети от времето на Алек¬сандър Велики, сечени след смъртта му.
При с. Аврен има тракийски надгробни могили и средновековен некропол. При с. Черничево край местн. Хамбардере има 7 долмена от VIII—V в. пр. Хр. Изключително интересна и живописна е долината на р. Бяла. Близо до с. Кандилка есклонове завършват при яз. „Студен кладе¬нец”. Най-високият връх е Стръмни рид (Юркеден), висок 960 m. Най-добрите изходни пунктове са градовете Момчилград и Крумовград. Следи от траките (крепости, светилища, поселища) са за¬пазени отчасти на редица места. При с. Татул на площ от 300 ш2 е съществувало тракийско светилище на Орфей.
Източно от с. Равен е резерватът „Боровец” (36 ha) (поддържан резерват). Това е най- източното естествено насаждение на черен бор у нас при надморска височина 400 ш. Наблизо е „Вкаменената гора” — уникален ска¬лен феномен, наподобяващ „Побитите камъни”. При с. Равен има запазена скална тракийска гробница. Тя има куполообразна форма с вход, обърнат на изток. Наблизо са тракийските скални ниши, както и тракийската крепост Асар.
В близост до Момчилград (източно) е разположена х. „Момчил”, от която се открива великолепна гледка към Кърджали. Северната част на Стръмни рид между долините на реките Бу- юкдере и Крумовица е заета от т. нар. Бойник планина (старо име Юрпек), която е най-атрактивното място в целия рид. За това в много голяма степен спомага красивият язовир „Студен кладенец” и изградените хижи — „Крояци”, „Дарец” и „Студен кладенец”. Най-високият връх е Св. Илия (879 m надм. в.).Планината привлича туристите с широколистните си гори и едрия дивеч, който се охранява в специален резерват. Под с. Поточница има тракийски светилища.
На североизток от Крумовград е разположено гърбището на рида Ирантепе, което достига р. Арда в участъка на живопис¬ния Маджаровски пролом. Най-високият върх е Ирантепе (817 m). В северната си част ридът е обрасъл с хубави широколистни гори. По билото и на юг Ирантепе е ерозиран, но това негативно явление е в процес на овладяване поради значителното залесяване на района с иглолистни дървета. По рида и долината на р. Крумовица е кипял живот още от античността, за което говорят древни поселища, култови места, крепости, църкви и т. н. Най-добрият изходен пункт е Крумовград. На югозапад от него се намира х. „Свежест”. За да бъде изкачен най-високият връх, от града се тръгва по шосето за Ивайловград. Над с. Пелин се върви по пътека на североизток към вр. Дженевриз, но който има останки от крепост, а близо до него е вр. Ирантепе с руини от старо градище.
На юг се вижда с. Перуника с единственото находище в България на турска леска — твърде интере¬сен растителен вид. В долината на Дюшундере (десен приток на р. Крумовица) каскадно са разположени няколко интересни водопада. При с. Орешари се намира Мартиновата пещера. От Ирантепе в района на вр. Сърта (812 m) се отделя в югоизточна посока ридът Сърта, разположен между долините на р. Бяла и р. Арда, който на изток губи планинския си характер. Хижи в района няма, но въпреки това Сърта е посещаван от туристи, рибари и ловци. Най-притегателният туристически обект е яз. „Ивайловград”, на левия бряг на който се намира х. „Арда”. В района на язовира има много тракийски светилища. В източната част около Ивайловград се намират няколко пещери (Дупката, Кожа кая и др.). Добре запазена в с. Пелевун е църквата, свързана с героичния подвиг на капитан Петко войвода. При с. Лъджа (сега кв. на Ивайловград) при изкопни работи за строежа на язовир „Армира” е открит голям архитектурен паметник — вила на богат римски робовладелец на площ 2200 m2. Най-ценното в него беше многоцветната мозайка, коя¬то обхващаше 450 m2 (запазена част — 260 m2). Мозайката днес не съществува (разграбена е), останал е само споменът за интересните изображения в нея. Около Ивайловград (благодарение на топлия климат) се намира най-големият у нас масив от бадемови гори (200 ha). На запад от града на 2,5—3 km е разположено летовището Колибаре. От извора на р. Перперек се отделя ридът Каменик (Каяджик), който свършва при вливането на реката в яз. „Студен кла-денец”. Най-високият му връх е Мастатепе (843 m), издигащ се северно от Кърджали. На север от него между долините на реките Перперек и Харманлийска, на югоизток от седловината Китката се издига ридът Чуката.
Околностите на Кърджали са изключително богати на археоло-гически находки. Тук се намират следи от праисторическа, тракийска, римска, византийска, средновековна българска и късна турска култура. От града се тръгва по пътя за с. Стремци и след около 10 km се достига крепостта Перперикон — едно от главните и силни защитни съоръжения в областта. В нея стои непокътнат голям басейн за вода. В югозападния й край, на най-високото място е запазена част от осмоъгълна кула, висока около 8 m. Край с. Зимзелен са разположени Каменните пирамиди — природен феномен. Вековете са изваяли по пътя на изветрянето и ерозията от лесно рушимите вулкански туфи и туфити учудващи по своята красота фигури, които наподобяват хора, животни, цветя, пирамиди и т. н. Изключителното разнообразие на формите е съчетано и с разноцветни багри — розови, жълти, ръждивочервени, дължащи се на различни метални окиси.На изток от Кърджали се откроява вр. Хисаралтъ (586 m). По очертан път по склона му се стига до входната врата на една от най-големите средновековни крепости в Източните Родопи („Моняк”) със стена, дълга 273 m и с полузапазена част от осмостенна кула. На юг от Кърджали при с. Опълченско на малък връх са руините на тракийската крепост Асар. Ридът Чуката е бил щит към подстъпите за вътрешността на Източните родопи и затова по неговите върхове има много стражеви кули, могили, градища, стари друмища, чиито следи личат и днес, но като цяло ридът не е атрактивен за туристи. Интерес предизвикват каменните гъби, високи до 3 m, които месните хора наричат Мантаркая, разположени край с. Бели пласт — защитени са от закона. Ридът Гората е продължение на Чуката. Простира се на изток и достига българо-гръцката граница. По-важни върхове в него са първенецът Св. Марина (709 m) и Шейновец (Курткале — 704 m). Гората е сравнително добре очертан рид с дъбови гори, пасища и ниви. От гара Мост може да се тръгне на изток към с. Ба-щино. След него югоизточно се откроява висок връх, който доминира над останалите височини и затова е бил използван за построя-ването на стражева кула. От него се разкрива красива гледка към язовир „Студен кладенец”. Най-атрактивните туристически обекти са разположени в севе-роизточната част на Гората — при с. Мезек. Над него се намира мо-гилата Малтепе (съкровищен връх), в която през 1931 г. иманяри открили случайно тракийска гробница от микенски тип. Тя е една от най-интересните и монументални куполни гробници, разкрити до днес в Тракия. Предполага се, че е строена през IV в. пр. Хр. Югозападно от гробницата в покрайните на с. Мезек, върху възвишение са издига Калето — една от най-добре запазените средно-вековни крепости у нас. Площта й е около 7 dka, строена е през XI— XII в. В селото има туристическа спалня. Югозападно на 1,5 km от с. Малко градище е култово-погребалният комплекс Глухите камъни — забележителен тракийски паметник в района. Мястото е живописно, в скалите има издълбани над 200 трапецовидни ниши.
Заключение
Източни Родопи са регион с изключително богато природно и културно-историческо наследство. Разнообразната природа, съчетана с множеството археологически обекти и културни паметници, прави този регион привлекателен за туристи и изследователи. От величествените върхове на Гюмюрджински Снежник до живописните долини и скални феномени, Източни Родопи предлагат на посетителите уникални възможности за отдих, туризъм и опознаване на историята и културата на този древен край. Съхраняването на природното богатство и културното наследство на Източни Родопи е от първостепенно значение за бъдещите поколения.
За повече интерсени новини и статии за планината Родопи – Виж тук
